Новини
В началото – с Блага Димитрова и Тончо Жечев
27.07.2023
По време на 30-годишната си дейност Корпорация „Развитие“ демонстрира как успешно могат да бъдат съчетавани стопанските дейности и благотворителната активност. Потвърждава се правилото, че ефективността на една бизнес организация може да се прояви - както се случва с „Развитие“ - и чрез подпомагането на множество проекти в областта на спорта, културата, науката. Казано по друг начин – добрата стопанска дейност предоставя възможности за благотворителност.
Десетки са спомоществувателните начинания на корпорацията и нейния мениджмънт. За 30-годишния юбилей в няколко публикации ще припомним три от тях – може би едни от най-мащабните, оставили сериозна следа в публичното пространство.
В началото – с Блага Димитрова и Тончо Жечев
В обществената памет 1996 година се свързва преди всичко с първата голяма дупка, в която пропада демократизираща се България. Финансов колапс, рязко обезценяване на лева, политическа несигурност заради неефективните действия на управлението ни, деликатен имидж на страната в международен план.
Дистанцията на времето фокусира погледа към онези години върху понятието „криза“ и обществени неволи. Много трудно може да се предположи, че в тази клокочеща от противопоставяния и ежедневно заливана от лоши новини държава се случва и нещо позитивно, градивно и духовно. Това трябва да се опровергае.
Един ден – през същата тази 1996 година, шефът на Инвестиционния фонд „Развитие“ КДА, Александър Александров, се среща с известния писател и общественик Александър Томов. Поводът е предложението на Томов „Развитие“ да купи и издаде новия му роман „Новобогаташи“. Писателят има ярко и силно перо, както и смелостта на публицист, който обича да разкрива детайли от грозното и брутално ново време в България.
Покрай Томов, Александров се среща и разговаря с писатели и ерудити от ранга на Любен Дилов-баща, Атанас Свиленов, Владимир Зарев. От известно време шефът на „Развитие“ е на кръстопът, обмисляйки дали да не направи издателство, или по друг начин да „контактува“ и подкрепя литературата. От дума на дума обаче стига до решението, че ще създаде конкурс. Форматът му, продиктуван от писателската компания, е за роман и то – непубликуван. Това си беше „котка в чувал“, разказва Александров, „но аз обичам рисковете, както и да правя неща, които другите не могат“, изтъква той.
На 17 декември 1996 година, в софийския ресторант „Максим“, е премиерата на романа „Новобогаташи“, а в разпространената за събитието покана присъства и кратък текст, който информира, че „Развитие“ ще обяви конкурс за написване на нов роман.
Това поставя началото. Атанас Свиленов се нагърбва да сформира жури, като още тогава организаторите са убедени, че лицето и авторитетът на конкурса ще е преди всичко неговото жури. Философия, която остава водеща през предстоящите дълги години живот на конкурса.
А първото жури е наистина емблематично. Свиленов успява да убеди самата Блага Димитрова да стане негов член. Блага се съгласява лесно, а останалите са самият Свиленов, литературоведът Георги Цанков и журналистът Начо Халачев. Търси се обаче председател на журито – авторитет, който да обединява и мотивира.
Нерядко историята успява да се справи блестящо с дадена ситуация и да намери перфектното решение за даден проблем. Това се случва и в рамките на сформиращото се жури, което открива своя председател в лицето на проф. Тончо Жечев. Фигура в науката и културата ни, която не се нуждае от коментар или представяне, той оглавява журито, с което организаторите на всеки един конкурс биха били спокойни за неговия авторитет, обективност и мотивация.
1997 година започва революционно в България. Отчаянието и гневът на хората водят до драматични месеци, които историците сигурно ще определят като вододел в новата ни история. Всяка криза обаче все някога свършва, бунтовете отшумяват, освобождават място на нормалния живот, който именно е бил цел на „въстаналото“ срещу лъжите и несправедливостта общество. А той има нужда както от хляб, така и от духовност и красота.
97-ма е годината на първия конкурс „Развитие“. При журито постъпват над 100 ръкописа, които биват прилежно и дисциплинирано изчетени, селектирани и обсъдени от петимата членове. Регламентът сочи, че конкурсът дава една Голяма награда, която се изразява в плакет и издаване на ръкописа. След дълги дискусии обаче журито стига до извода, че няма ръкопис, който ярко да се отличава от останалите и да заслужи по този начин победата. Селектирани са няколко текста обаче, които са много добри и равностойни. Затова проф. Жечев предлага на Александров – и предвид големия брой постъпили ръкописи, да бъдат дадени четири специални награди, като по този начин се издадат и четирите романа.
Един от основните мотиви, с които шефът на „Развитие“ основава конкурса е да се помага на българската литература и да се популяризират родните автори. Затова той с готовност приема предложението, защото така четири нови български заглавия ще се появят на книжния ни пазар. А авторите не са случайни и времето ще докаже това. Четирите специални награди са – „Кръстовден“ на Иван Робанов, „Синеокият слепец“ на Димитър Бочев, „В студената ти сянка, лейди“ на Здравка Евтимова и „Поп Богомил и съвършенството на страха“ на Владимир Зарев.
През първите години организаторите на конкурса възприемат идеята оформлението на изданията да е сходно, така че визиите на новите романи следват една логика. Но по-важното е друго - началото е поставено и „Развитие“ е готово да продължи по пътя на този конкурс. Отзвукът и оценките са добри. Особено една от тях. На голямата Блага Димитрова. Която в края на „премиерната“ за конкурса 97-ма подарява на Александров своя книга с посвещение. Сред редовете му се чете и – „С уважение и възхищение от благородното дело на „Развитие“.
Подобно отношение и оценка от едно от явленията в националната ни литература и култура не се нуждае от коментар. Това означава и че конкурс „Развитие“ е на правилната пътека и пътешествието трябва да продължи.
И кой би предположил в онези бурни времена, че то ще трае цели 26 години…